Анализ: „Победата“ на изборите за сръбския президент Вучич все още може да има обратен ефект
В продължение на 48 часа от неделя вечер успеха на сръбския президент Александър Вучич беше тотална, съкрушителна, помитаща, съкрушителна. Неговата ръководеща Сръбска прогресивна партия (SNS) сама си обезпечи болшинство в Народното събрание с два пъти повече гласове и места от най-близкия си конкурент. Той също по този начин опустоши районните и общински избори, като завоюва препоръки в 165 града, в това число столицата Белград. Всички други страни дружно претендираха единствено за девет града.
Вучич завоюва втория си петгодишен мандат през 2022 година, като победи най-близкия си съперник с 41 процентни пункта. Когато свлачището в неделя беше доказано, 53-годишният неоспорим държател на Сърбия се причисли към своите екстазирани министри, парламентаристи и поддръжници в партийните централи, с цел да претендира за крайното политическо достижение - доминиране и продобиване на избори, в които даже не се е кандидатирал.
Първоначално единствено една дребна прашинка помрачи достижението на партията му. Въпреки че беше най-силната партия на общинските избори в столицата, СНС не съумя да завоюва безусловно болшинство.
Все отново нейните водачи бяха уверени, че с техния политически опит и надзор върху парите, публичните поръчки, доходоносните работни места и участието в бордове на обществени компании ще преодолеят тази спънка. Те ще би трябвало да убедят единствено шестима нови съветници от новосъздадено придвижване, ръководено от 69-годишен пенсиониран доктор, да ги поддържат. През 10-те си години на власт, прогресистите се научиха по какъв начин да задоволяват човешките стремежи на хората, от които се нуждаят.
Така че те се хвалеха, злорадстваха, очерняха и омаловажаваха съперниците си и дразнеха и се подиграваха на унизените си някогашни съдружни сътрудници.
Намален до половината от предходната си мощ на Социалистическата партия (СПС), Ивица Дачич, водач на съвсем обезпечения съдружен сътрудник на СНС, беше покрай сълзи и съвсем предложи оставка. Почти, тъй като признаването на неуспеха в Сърбия е симптом на уязвимост.
Сърбия против насилието (SPN), основната опозиционна група, беше уверена, че привлекателността й към модерните, изискани, градски и образовани гласоподаватели най-малкото ще й обезпечи перлата в короната, град Белград. Но наподобява парализирани от шока от резултатите, водачите на опозицията лишиха съвсем три часа, с цел да съберат храброст да се изправят пред камерите, заеквайки несвързано, лишени от всякаква визия какво да вършат по-късно.
Поддръжници на опозицията, които интензивно водеха акция в обществените мрежи, реагираха гневно, като намерено изляха гнева си от такава бездейност и настояха водачите им да се съберат и да се борят против хипотетичните изборни измами.
Мнозина разгласиха разкази от първа ръка, видеоклипове и фотоси на явни нередности, изключително в Белград. Видеозаписи демонстрират „ гласоподаватели “, докарани с рейсове от следени от етнически сърби елементи на прилежаща Босна и Херцеговина с нови персонални карти в ръка, само че неспособни да намерят своите изборни секции в градските блокове, където се допуска, че живеят. Клипове разкриват десетки миниванове с босненска регистрация, които се събират в най-голямата спортна зала в града. Усещайки, че човешкият товар е в града, с цел да гласоподава за SNS, деятелите желаеха пояснение от управлението на арената, единствено с цел да им бъде казано, че са статисти за филм.
Все отново SPN възвърна самообладанието си едвам в понеделник. Дори преди окончателното броене да сложи прогресистите с по-малко от 30 000 гласа пред SPN в столицата, опозицията беше обвинила, че 40 000 бюлетини са подправени. Подтекстът беше явен: вярваше, че без нередовните гласове SPN щеше да превземе Белград. В понеделник вечерта последователи на опозицията излязоха на улицата.
Близо 10 000 протестиращи блокираха Избирателната комисия, като най-сетне подтикнаха водачите си да поемат самодейността и да изискат отменяне на изборите и нов избор за столицата.
Вучич и неговата партия останаха невидими и безмълвни. Тяхното евентуално пресмятане: Медиите, които те строго управляват, изключително националните телевизионни станции и групата от вестници и портали, всичките благосъстоятелност на медийни магнати, които зависят от президента за своето благосъстояние – и постоянно независимост – няма да рапортуват за митингите. Невидими за множеството жители, митингите нямаше нито да порастват, нито да се разпространят, а комбинацията от смразяващи декемврийски температури, ваканционния сезон и разочарованието от безплодното очакване ще ги накара да отшумят, както доста пъти в предишното.
Този проект може би щеше да проработи, в случай че не бяха двама чужденци, които в границите на 48 часа след парада на успеха на прогресистите го заляха със вцепеняващ дъжд.
Първо пред камерите се обърна Стефан Шенах, член на австрийския парламент и началник на наблюдаващите на изборите в Съвета на Европа. Без да пести думи, той сподели, че изборите не са били почтени: „ Победата в Белград беше открадната от опозицията “. Последва отчет на наблюдаващи от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), в който се показват няколко нередности.
Следващият удар върху очакванията на Вучич пристигна от другата страна на Атлантика. Във вторник представителят на Държавния департамент на Съединените щати Матю Милър изиска от Сърбия да проверява нередностите, призовавайки я да „ работи с ОССЕ за справяне с тези опасения, които бяха повдигнати “.
Междувременно единствените интернационалните водачи, които поздравиха Вучич за успеха на неговата партия, бяха мощни сътрудници: Виктор Орбан от Унгария и Илхан Алиев от Азербайджан. Дори номиналните съдружници на сръбския президент, за които той постоянно гордо твърди, че са му персонални другари, съветският Владимир Путин и китайският Си Дзинпин, накараха чиновници от по-нисък сан да изпратят поздравления.
Написаното на стената е ясно: каквото и по-широко геополитическо значение да има Сърбия, този път светът надали ще разреши на Вучич да замени това с манипулиране на демокрацията. Демократичният свят желае Белград да избере своя градски съвет почтено и транспарантно.
Вучич въпреки всичко може да е чествал прекомерно рано.
